jump to navigation

Развитие на фината моторика октомври 11, 2013

Posted by Анна in Упражнения.
Tags: ,
comments closed

Дисграфия март 22, 2013

Posted by tanya1956 in Uncategorized.
comments closed

Не успеваемостта на учениците от началните класове може да бъде предизвикана от различни причини: недостатъчен речников запас и  низко ниво на развитие на устната реч (1). Учащите, посещаващи логопед, обикновено имат нарушения не само на устната реч, но и на писмената. Сред тези нарушения на устната реч преобладават различни дефекти на звукопроизнасянето. Първо място заема дисграфия от смесен вид: дисграфия  на основата на нарушение на езиковия анализ и синтез, усложнено от недоразвития на оптик-пространствената представа, и дисграфия на основа нарушение на езиковия анализ  и синтез от усложнено акустично недоразвития.

В основата си дисграфията е обусловена от недоразвития на езиковия анализ и синтез, лежи нарушения в различни форми: разделяне на изречението на думи, думите – на срички, сричките – на фонеми. Не доразвитите езиковия анализ и синтез се проявява във писмеността като изкривяване структурата на думите и изреченията.

Най-често сложната форма езиковия анализ е фонетичния анализ. Затова особено разпространен вид на дисграфията е изкривяване на звукобуквената структура на думите.

При децата могат да се срещнат следните грешки:

  • Пропуск на гласните ( куче-„к’че” ; дума- „д’ма”) ;
  • Пропуск на съгласни при техните сбивания (диктовка- „диковка”; училище – „’чилище”)
  • Преместване на букви (дърво –„дръво”; портокал – „протокал”);
  • Добавяне на букви ( картечница – „каратечница”; дръвче –„дъръвче”)
  • Пропуски, добавяне, премествания на срички (градина – „радина”; партина- „п’тина”; краставица-„ к’ставица”)

Нарушаването на разделянето на изречението на думи при този вид дисграфия се проявяват в следното:

  • В слято написване на думите, особено предлозите, с други думи ( вали дъжд – „валидъжд” ; у дома -  „удома”)
  • В разделното написване на думите ( бяла бреза расте до прозореца – бялбре сте прозорца” )
  • Разделно писане на приставки и корени ( настъпи – „на стъпи”; подпора – „под пора”)

Недоразвития на оптика-пространствената представа и замяна на буквите по принципа на оптично сходство, а също изкривявания на тяхното написване не са свързани със състоянието на устната реч на детето. В повечето случаи дете, имащо  напълно достатъчна  острота на зрение, не вижда различия в очертаването на оптично  сходните букви, което води към замяната им при писане или към неправилно написване . Ясно е, че деца, които имат в една или друга степен нарушена функция на зрителния анализатор, са предразположени към нарушаване на писмената реч, а именно към дисграфия от оптичен характер.

Смесеният вид на дисграфията, изразен в нарушения на основа на звуков анализ и синтез, и кинетика, предполагат наличие на грешки с езикови и кинетични свойства и тяхната корекция трябва да се извършва паралелно.

При учениците, както  от общо-образователните, така  и от коригиращите класове се появяват кинетични грешки, които в значителна степен могат да бъдат обяснени с особеностите на българската графология. Както в печатен, така и в ръкописен вид на шрифта за обозначаване на буквите се използва неголям брой  от елементи, които по различен начин се  комбинират по между си, образувайки различни буквени знаци. Ограничения брой елементи неизбежно води към наличието в азбуката на няколко групи оптически сходни букви, състоящи се от еднотипни елементи. Например, в ръкописен вид, такива букви като : г, п , т, р, и, ш, щ, ц, п, т; б,в, д, з,  се заместват с други.

Много от приведените в списъка букви се различават една от друга само по различния брой съвършено различни елементи ( и, ш, щ, ц ), различното им разположение в пространството ( ш, т, щ, д)  или в елементи (и,ц, ш, щ). Затова не е чудно, че в началния период на обучение на грамотност, много деца не различават тези много малки различия в изписването на буквите. При повече деца, в процеса на усвояване на писмеността, такива буквени замени обикновено изчезват без прилагане на каквито и да било коригиращи  методи.

При много деца могат да се видят различни специфични нарушения, не свързани с писмената реч:

  • Нарушаване на зрителните възприятия;
  • Неточна представа за формата, големината и цвета ;
  • Недоразвита зрителна и слухова памет, пространствено възприятие и представа;
  • Трудности при оптично и оптично-пространствения анализ, позволяващ да се открие сходство и различие в зрителните образи, а значи , да се различат едно от друго сходните предмети и техните изображения;
  • Неточност на фините движения на ръката;

Тези нарушения ще влияят на при овладяването на писмената реч. Без специална корекционна помощ броя на грешките от кинетичен характер ще остане както преди.

Неточността в изобразяване на буквите може да се изрази в следното:

  • В не дописване на буквите;
  • В добавяне на излишни елементи ( например при буквите ш и т , при които могат да се използват 4 елементи , вместо 3);
  • В изписване на ненужен елемент, сходен с истинския;
  • В неправилно разположение елементите на буквите в пространството по отношение един на друг;

Неточността в изписване на буквите от някои деца има много устойчив характер и не изчезва от само себе си, и затова е необходимо да се пристъпи към корекция.

За да помогнете на детето в положителна посока , използвайте игриви методи при корекцията.  Децата са си деца,  играта за тях е необходимата стихия. Детето, играейки, не само повишава умственото си развитие, но подсъзнателно участва  и в корекционния процес.

( 1.)  О.Н.Яворская “ ИГРЫ, ЗАДАНИЯ, КОНСПЕКТЫ ЗАНЯТИЙ ДЛЯ РАЗВИТИЯ ПИСЬМЕННОЙ РЕЧИ У ШКОЛЬНИКОВ (7-10 ЛЕТ)

Практическое пособие для учащихся начальной школы, учителей, логопедов и родителей

Дислексия януари 21, 2012

Posted by tanya1956 in Терминология.
Tags: , ,
comments closed

В настоящо време нараства количеството деца,  имащи проблеми в обучението. Един от тези проблеми е дислексията – нарушения на устна и писмена реч, при които детето не може да изрази преживяното, а даже и да осмисли в себе си събитията във вид на свързана реч. Това се проявява в бедност на речниковия запас, невъзможност за последователност в преразказа, неумение правилно да построи изречения. При писмено изложение тези деца допускат много грешки:  обикновено те „изяждат” окончанията на думите, заменят гласни звуци, бъркат съгласни и т.н. Деца с такива нарушения на речта и писане не получават своевременно помощ и могат да останат цял живот полуграмотни с произтичащите от това всички последствия. Проблемите с усвояване на материала на училищните програми, на свой ред, се  явяват причина за снижение на учебната мотивация и възникващите във връзка с това трудности от поведенчески характер.

Писмената реч се формира само в условия на целенасочено обучение. Нейният механизъм е свързан с образуването на динамичен стереотип на думите заедно с акустични, оптични и кинетични съставящи. Процесът на писмеността се обезпечава от съгласувана работа на няколко анализатора: слуховия, зрителния и двигателния. При писане се извършват редица операции. Първата от тях е  анализ на звуковия състав на думата, подлежаща на запис, определяне  на последователността  на звуците в думата с последващо уточнение, за сметка на което става и превръщането на чутите в даден момент звукови съчетания в ясни обобщени речеви звуци – фонеми. Акустичният  анализ  и синтез протичат при непосредственото участие на артикулацията. След акустичния анализ  (образуването на фонеми) следва техния превод в графеми – зрителни схеми на графични знаци с отчитане на пространственото разположение на елементите. На първо време тези два процеса изискват особено внимание: важно е   да се изработят при детето необходими навици, както и за последващо  автоматизиране на тези процеси. След това протича процеса „ прекодиране” на зрителните схеми на буквите в кинетична система  от последователни движения  за запис (превод на графите в кинеми). Процесите на прекодиране протичат  в теменно-скулните  и тилните области на мозъка ( третичните зони на кората на главния мозък), а мотивационните нива на писмеността се обезпечават от челните части. Звуците на речта образуват думи, а наборът от думи на зададена тема дава словосъчетания, фрази и речев поток.

Нарушенията  в  звукопроизношение,  фонетично и лексико-граматично развитие, като правило, имат церебрално-органичен произход и водят след себе си проблеми при писане и четене. За съжаление,  много учители обясняват тези проблеми при децата с нежелание за учене, ленивост, небрежност, невнимателност при писане, пропускане на занятия и т.н., т.е. те укоряват  ученика за неговите лични качества. Но в действителност, препятствията за нормалното обучение не са  се появили днес, те са расли заедно с детето. И зависят не само от възпитанието и генетичните предпоставки , но и от степента на готовност на отделните участъци на мозъка към конкретни процеси, обезпечаващи четенето и писането.

От позицията на комплексен подход за успешно обучение на детето е необходимо да се развива в него свободна саморегулация, способност към предвиждане на ответната реакция в условията на недостатъчна информация (антиципация), навици на внимание, детектиране на грешките, разбиране на причинно-следствените отношения; а също слухът, зрението, фината моторика  и координацията на движенията.[i]


[i]  Зегенбарт Г.М., Учение без мучения, Коррекций дисграфии, Москва, 2010

Необходимост от Артикулационна гимнастика май 8, 2011

Posted by tanya1956 in Упражнения, Uncategorized.
Tags: , ,
comments closed

Общоизвестно е, че писмеността се формира на основата на устната реч, затова недостатъците на устната реч могат да доведат до лоша успеваемост  в училище. Необходимостта от тази статия е в това, е  че представения в нея материал по-рано бе достъпен само за специалисти-логопеди, и се отнася до артикулационна гимнастика . Това са  упражнения за тренировка на органите на  артикулация ( устни, език, долна челюст), което е важно и необходимо за постигане на правилно звукопроизношение.

За да може едно дете да се научи правилно да произнася сложните звуци ( с, з, ш, ж, л, р), неговите устни и език трябва да бъдат силни и гъвкави, дълго да се задържат в необходимото положение, лесно да извършват многократни преходи от едно движение в друго.  а за всичко това ще помогне артикулационната гимнастика.

Причини, поради които е необходимо да се занимава с артикулационна гимнастика:

  1. Благодарение на своевремнно занимание с  артикулационната гимнастика и упражнения за развитие на говорния слух, става така, че  някои деца сами се научават да говорят чисто и правилно, без помоща на специалисти.
  2. Деца със сложни нарушения на звукопроизношение могат сами бързо да преодолеят свойте говорни дефекти,  като се постига техните артикулационни мускули да  бъдат подготвени,  преди с тях да започне да се занимава логопед.
  3. Артикулационнат гимнастика е много полезна също за деца с правилно, но вяло звукопроизношение, за които казват, че са като че ли „с каша в устата“. Трябва да се напомни, че ясното произношение на звуците се явява основа при обучението на писмеността в началния етап.
  4. Заниманието  с артикулационна гимнастика позволява на всички , и деца и възрастни, научаване на правилно говорене, ясно и красиво.

Как е правилно да се занимава с артикулационна гимнастика ?

Отначало запознайте детето с основните положения на езика и устните с помоща на весели истрории. На този етап детето трябва да повтаря упражненията по 2-3 пъти.

Не забравяйте да  се изпълняват също упражнения по направленията : развитие на гласа, дишане и речев слух. Това е важно за правилното звукопроишение. Те  ще помогнат да се отработят определените положения на органите на артикулация, които са необходими за произнасянето на звуковете, които са най-трудни за детето.

Препоръки при провеждане на упражненията:

  • Отначало упражненията трябва да се правя бавно пред огледало, тъй като детето трябва зрително  само да се контролира. След като детето напредне, може да се махне огледалото. Полезно е  да се задават на детето насочващи въпроси. Например: какво правят устните ?, какво прави езичето?  къде се намира  то (горе или долу)?
  • После упражненията трябва да се увеличат и да се изпълняват под броене. Като при това  да се следи те да се изпълняват точно и плавно, иначе  занятието губи смисъл.
  • Най-добре е  заниманията да се правят 2 пъти през деня( сутрин и вечер) в продължение на 5-7 минути, в зависимост от възрастта и възприемчивостта на детето.
  • Занимавайки се с деца на 3-4 години, следете те да усвоят преди всичко основните движения.
  • Към децата на възраст 4-5 години изискваният се повишават: упражненията стават с по-бързо темпо и задържането на езика в едно положение без именение   да се постига за  определено време.
  • При деца на възраст 6-7 години упражненията се изпълняват с бързо темпо и те трябва вече да умеят за задържат езика в едно положение без изменнеи, по-дълго време.
  • Ако по време на упражненията езика на детето започне да трепери, става твърд и напрегнат, отклонява се в една страна и детето не може  да го задържа вече  в едно положение даже за кратко време, трябва обезателно да се обърнете към логопед. Възможно е да е необходима  помоща на логопед и специален масаж.

В заключение, правилното произношение на звуковете и наличието на богат речник, граматически верен и  добре развит, и свързан говор  се явяват едни от основните показатели за готовността на детето за училищно обучение.

Пръстова гимнастика март 16, 2011

Posted by tanya1956 in нова категория.
comments closed

„Представата, че при какъв и да е двигателен тренинг,,,се упражняват не ръцете, а ума , което отначало, като че ли е парадоксално и само с практика може да се разбере от педагозите“
Н.А Бернщайн

Защо е нужна пръстовата гимнастика

Какво става, когато детето се занимава с пръстова гимнастика ?
1. Изпълненяването на упражненията и ритмичните движения на пръстите индуктивно привеждат във възбуда на речевите центрове в главния мозък и рязко засилване на съгласувана дейност на речевите зони, което, в крайна сметка, стимулира детската реч.
2.  Играта с пръстите създава благоприятен емоционален фон, развиващ умения за подражания към възрастните, учат също във вслушване и разбиране смисъла на речта, повишават речевата активност на детето.
3.  Малките се учат да концентрират своето внимание и правилно да го разпределят.
4. Ако детето изпълнява упражненията, съпровождайки ги с кратки стихове, то неговия говор става по-ритмичен, ярък, и се усилва контрола при изпълняването на движенията.
5. Развива се паметта на детето, тъй като то се учи да запомни определените положения на ръцете и последователността на движенията ( по-доброто запомняне помага за по-добро развитие на дясното полукълбо).
6. В малкото дете се развива въображението и фантазията. Овладавайки всичките упражнения, то ще може “ да разказва с ръце“  цели истории и приказки.
7.  В резулта на освояването на всички упражнения, китката и пръстите на ръката стават по-силни, с по-добра подвижност и гъвкавост, а това пък по-нататък, ще облекчи овладяването на  навици за писане.

Логопедия декември 1, 2008

Posted by Анна in Терминология.
comments closed
Логопедия – що е то?Логопедията е наука, която изучава нарушенията на речта и езика, гласовите наручения и нарушенията на гълтането (според най-новите тенденции), и разработва терапевтични методи за преодоляването им.

В България все още се използва терминът от гръцки произход „логопедия“, но в страните, където официален език е английски, отдавна се е наложила тенденцията да се използват описателни названия: „говорна патология“(Австралия); „говорно-езикова патология“(Канада); „говорно-езикова терапия“ (Нова Зеландия); „говорна и езикова терапия“(Великобритания) или „говорно-езикова патология“ (САЩ).

В някои от страните от бившия СССР се приема, че логопедията е клон на специалната педагогика, но в световен мащаб логопедията по-скоро се определя като парамедицинска наука.

Нарушения на комуникацията

Комуникативните нарушения засягат говора (артикулация, интонация, темп, мелодика) и езика (фонетика, морфология, синтаксис, семантика), проявяват се както импресивно, така и експресивно, включително и при четене и писане, както и в невербалното изразяване, като жестове и мимики.

Често срещани нарушения, обект на логопедична терапия са:

  • Артикулационни нарушения (дислалия)
  • Гласови разстройства (афония)
  • Абнормално забавяне или забързване на потока на речта (брадилалия, тахилалия)
  • Говорни нарушения при вродена цепнатина на небцето (ринолалия)
  • Разстройства в следствие на нарушена инервация на артикулационните органи (дизартрия)
  • Заекване и запъване
  • Езикови и говорни нарушения в следствие на увреди на централната нервна система (афазия,нарушения в езиковото развитие)
  • Специфични нарушения на способността за учене (дислексия)
  • Множествени нарушения
  • Говорни и езикови нарушения при аутизъм
  • Говорни и езикови разстройства, свързани с различни заболявания – болест на Хънтингтън, множествена склероза и др.
  • Говорни и езикови разстройства, съпровождащи нарушения на слуха

В последните години все широко се приема, че логопедията се занимават и с преодоляването на нарушенията на гълтането, доколкото те засягат оралната и/или фарингеалната област (не хранопровода), макар, че тези нарушения не засягат най-пряко комуникацията. В България все още битува схващането, че логопедията е педагогическа наука и част от специалната педагогика. В някои университети все още специалносттта логопедия е в катедра „Специална педагогика“. Това обаче не отговаря на световните тенденции. В развитите страни логопедията не е педагогическа, а парамедицинска наука.   Българската логопедия никога не е имала единна терминология. В ранните публикации  К. Кандов и В. Иванов правят опит се наложат специфични български термини (артикулационните нарушения са наричани „пелтечене“, ринолалията – „гъгнене“ и др.). По-късно В. Стамов прави опит да наложи своя добре систематизирана терминология, която е добре подредена, има вътрешна логика, но води до объркване, поради това че част от новопредложените термини звъчат като добре познати отпреди термини с друго значение. Предложените от него названия в крайна сметка не успяват да се наложат.  След като България се ориентира към Запад, настъпва бавен процес на навлизане на западни термини. На Запад логопедията не е педагогическа наука и излизането и от сферата на педагогиката се оказва трудно. И до днес мнозина възприемат логопедията като част от специалната педагогика. При навлизането на новата терминология настъпва допълнително объркване. Повечето понятия, които навлизат, идват от англоезичните страни, но същевременно някои български логопеди специализират във Франция и от там донасят специфични термини, характерни предимно за френската логопедична школа (напр, дисфазия).

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: