jump to navigation

Дисграфия март 22, 2013

Posted by tanya1956 in Uncategorized.
trackback

Не успеваемостта на учениците от началните класове може да бъде предизвикана от различни причини: недостатъчен речников запас и  низко ниво на развитие на устната реч (1). Учащите, посещаващи логопед, обикновено имат нарушения не само на устната реч, но и на писмената. Сред тези нарушения на устната реч преобладават различни дефекти на звукопроизнасянето. Първо място заема дисграфия от смесен вид: дисграфия  на основата на нарушение на езиковия анализ и синтез, усложнено от недоразвития на оптик-пространствената представа, и дисграфия на основа нарушение на езиковия анализ  и синтез от усложнено акустично недоразвития.

В основата си дисграфията е обусловена от недоразвития на езиковия анализ и синтез, лежи нарушения в различни форми: разделяне на изречението на думи, думите – на срички, сричките – на фонеми. Не доразвитите езиковия анализ и синтез се проявява във писмеността като изкривяване структурата на думите и изреченията.

Най-често сложната форма езиковия анализ е фонетичния анализ. Затова особено разпространен вид на дисграфията е изкривяване на звукобуквената структура на думите.

При децата могат да се срещнат следните грешки:

  • Пропуск на гласните ( куче-„к’че” ; дума- „д’ма”) ;
  • Пропуск на съгласни при техните сбивания (диктовка- „диковка”; училище – „’чилище”)
  • Преместване на букви (дърво –„дръво”; портокал – „протокал”);
  • Добавяне на букви ( картечница – „каратечница”; дръвче –„дъръвче”)
  • Пропуски, добавяне, премествания на срички (градина – „радина”; партина- „п’тина”; краставица-„ к’ставица”)

Нарушаването на разделянето на изречението на думи при този вид дисграфия се проявяват в следното:

  • В слято написване на думите, особено предлозите, с други думи ( вали дъжд – „валидъжд” ; у дома -  „удома”)
  • В разделното написване на думите ( бяла бреза расте до прозореца – бялбре сте прозорца” )
  • Разделно писане на приставки и корени ( настъпи – „на стъпи”; подпора – „под пора”)

Недоразвития на оптика-пространствената представа и замяна на буквите по принципа на оптично сходство, а също изкривявания на тяхното написване не са свързани със състоянието на устната реч на детето. В повечето случаи дете, имащо  напълно достатъчна  острота на зрение, не вижда различия в очертаването на оптично  сходните букви, което води към замяната им при писане или към неправилно написване . Ясно е, че деца, които имат в една или друга степен нарушена функция на зрителния анализатор, са предразположени към нарушаване на писмената реч, а именно към дисграфия от оптичен характер.

Смесеният вид на дисграфията, изразен в нарушения на основа на звуков анализ и синтез, и кинетика, предполагат наличие на грешки с езикови и кинетични свойства и тяхната корекция трябва да се извършва паралелно.

При учениците, както  от общо-образователните, така  и от коригиращите класове се появяват кинетични грешки, които в значителна степен могат да бъдат обяснени с особеностите на българската графология. Както в печатен, така и в ръкописен вид на шрифта за обозначаване на буквите се използва неголям брой  от елементи, които по различен начин се  комбинират по между си, образувайки различни буквени знаци. Ограничения брой елементи неизбежно води към наличието в азбуката на няколко групи оптически сходни букви, състоящи се от еднотипни елементи. Например, в ръкописен вид, такива букви като : г, п , т, р, и, ш, щ, ц, п, т; б,в, д, з,  се заместват с други.

Много от приведените в списъка букви се различават една от друга само по различния брой съвършено различни елементи ( и, ш, щ, ц ), различното им разположение в пространството ( ш, т, щ, д)  или в елементи (и,ц, ш, щ). Затова не е чудно, че в началния период на обучение на грамотност, много деца не различават тези много малки различия в изписването на буквите. При повече деца, в процеса на усвояване на писмеността, такива буквени замени обикновено изчезват без прилагане на каквито и да било коригиращи  методи.

При много деца могат да се видят различни специфични нарушения, не свързани с писмената реч:

  • Нарушаване на зрителните възприятия;
  • Неточна представа за формата, големината и цвета ;
  • Недоразвита зрителна и слухова памет, пространствено възприятие и представа;
  • Трудности при оптично и оптично-пространствения анализ, позволяващ да се открие сходство и различие в зрителните образи, а значи , да се различат едно от друго сходните предмети и техните изображения;
  • Неточност на фините движения на ръката;

Тези нарушения ще влияят на при овладяването на писмената реч. Без специална корекционна помощ броя на грешките от кинетичен характер ще остане както преди.

Неточността в изобразяване на буквите може да се изрази в следното:

  • В не дописване на буквите;
  • В добавяне на излишни елементи ( например при буквите ш и т , при които могат да се използват 4 елементи , вместо 3);
  • В изписване на ненужен елемент, сходен с истинския;
  • В неправилно разположение елементите на буквите в пространството по отношение един на друг;

Неточността в изписване на буквите от някои деца има много устойчив характер и не изчезва от само себе си, и затова е необходимо да се пристъпи към корекция.

За да помогнете на детето в положителна посока , използвайте игриви методи при корекцията.  Децата са си деца,  играта за тях е необходимата стихия. Детето, играейки, не само повишава умственото си развитие, но подсъзнателно участва  и в корекционния процес.

( 1.)  О.Н.Яворская “ ИГРЫ, ЗАДАНИЯ, КОНСПЕКТЫ ЗАНЯТИЙ ДЛЯ РАЗВИТИЯ ПИСЬМЕННОЙ РЕЧИ У ШКОЛЬНИКОВ (7-10 ЛЕТ)

Практическое пособие для учащихся начальной школы, учителей, логопедов и родителей

About these ads
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: