jump to navigation

Дислексия януари 21, 2012

Posted by tanya1956 in Терминология.
Tags: , ,
trackback

В настоящо време нараства количеството деца,  имащи проблеми в обучението. Един от тези проблеми е дислексията – нарушения на устна и писмена реч, при които детето не може да изрази преживяното, а даже и да осмисли в себе си събитията във вид на свързана реч. Това се проявява в бедност на речниковия запас, невъзможност за последователност в преразказа, неумение правилно да построи изречения. При писмено изложение тези деца допускат много грешки:  обикновено те „изяждат” окончанията на думите, заменят гласни звуци, бъркат съгласни и т.н. Деца с такива нарушения на речта и писане не получават своевременно помощ и могат да останат цял живот полуграмотни с произтичащите от това всички последствия. Проблемите с усвояване на материала на училищните програми, на свой ред, се  явяват причина за снижение на учебната мотивация и възникващите във връзка с това трудности от поведенчески характер.

Писмената реч се формира само в условия на целенасочено обучение. Нейният механизъм е свързан с образуването на динамичен стереотип на думите заедно с акустични, оптични и кинетични съставящи. Процесът на писмеността се обезпечава от съгласувана работа на няколко анализатора: слуховия, зрителния и двигателния. При писане се извършват редица операции. Първата от тях е  анализ на звуковия състав на думата, подлежаща на запис, определяне  на последователността  на звуците в думата с последващо уточнение, за сметка на което става и превръщането на чутите в даден момент звукови съчетания в ясни обобщени речеви звуци – фонеми. Акустичният  анализ  и синтез протичат при непосредственото участие на артикулацията. След акустичния анализ  (образуването на фонеми) следва техния превод в графеми – зрителни схеми на графични знаци с отчитане на пространственото разположение на елементите. На първо време тези два процеса изискват особено внимание: важно е   да се изработят при детето необходими навици, както и за последващо  автоматизиране на тези процеси. След това протича процеса „ прекодиране” на зрителните схеми на буквите в кинетична система  от последователни движения  за запис (превод на графите в кинеми). Процесите на прекодиране протичат  в теменно-скулните  и тилните области на мозъка ( третичните зони на кората на главния мозък), а мотивационните нива на писмеността се обезпечават от челните части. Звуците на речта образуват думи, а наборът от думи на зададена тема дава словосъчетания, фрази и речев поток.

Нарушенията  в  звукопроизношение,  фонетично и лексико-граматично развитие, като правило, имат церебрално-органичен произход и водят след себе си проблеми при писане и четене. За съжаление,  много учители обясняват тези проблеми при децата с нежелание за учене, ленивост, небрежност, невнимателност при писане, пропускане на занятия и т.н., т.е. те укоряват  ученика за неговите лични качества. Но в действителност, препятствията за нормалното обучение не са  се появили днес, те са расли заедно с детето. И зависят не само от възпитанието и генетичните предпоставки , но и от степента на готовност на отделните участъци на мозъка към конкретни процеси, обезпечаващи четенето и писането.

От позицията на комплексен подход за успешно обучение на детето е необходимо да се развива в него свободна саморегулация, способност към предвиждане на ответната реакция в условията на недостатъчна информация (антиципация), навици на внимание, детектиране на грешките, разбиране на причинно-следствените отношения; а също слухът, зрението, фината моторика  и координацията на движенията.[i]


[i]  Зегенбарт Г.М., Учение без мучения, Коррекций дисграфии, Москва, 2010

%d bloggers like this: